reforef.ru 1 2 ... 18 19
50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”


Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Copyright (c) 2006, Тихомир Димитров – съставителство и преводи

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели. Ако желаете, можете да поставите линк към нашия сайт http://nobelisti.com

Печатното издание се разпространява в книжарници „Пингвините” и книжарници „Хеликон”.

Адрес на съставителя: tih777@yahoo.com


УВОД

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

От съставителя

“Книгата 50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”

Чарлз ТАУНС,

Нобелов лауреат за физика,

изобретател на лазера

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ

(20 - 21 ВЕК)



1. АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. “за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за “Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).
♦♦♦
1♦ “Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33).
2♦ Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

3♦ “Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.” (ALBERT EINSTEIN, “Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).

4♦ “И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен – всички ние принадлежим на Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: Maker of Universes” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267).
5♦ “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).
6♦ “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).
7♦ Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог – с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

“Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).
8♦ “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

9♦ “Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.


Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).
10♦ “Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).
11♦ “Най-висшият идеал за нашите стремежи и възгледи ни е даден в Юдео-Християнската религиозна традиция. Това е една изключително висока цел, която ние, с нашата немощ, можем да постигнем само отчасти, но тя дава твърда и сигурна основа на нашите стремежи и убеждения.” (ALBERT EINSTEIN, “Out of My Later Years”, New Jersey, Littlefield, Adams and Co., 1967, 27).
12♦ “Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Holt 1997).
13♦ “Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).
14♦ “Истинската религия е истински живот – живот, който изпълваме с цялата си душа, с цялата си доброта и праведност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Garbedian 1939, 267).
15♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).

16♦ В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:


“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).
17♦ “Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Calaprice 2000, ch.1).
18♦ “Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Jammer 2002, 68-69).
19♦ Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американското списание “The Saturday Evening Post” (26 октомври 1929) Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:

- До каква степен сте повлиян от Християнството?

- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус?

- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази.


- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Viereck 1929).
♦♦♦♦♦♦♦

2. МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. “за своите заслуги за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант”. Планк е професор по физика в университетите в Мюнхен, Кил и Берлин. Главните му научни приноси са: изследванията на термодинамиката на необратимите процеси; откриването на кванта на действието, наречен ‘константа на Планк’; приносът му към развитието на Теорията на относителността на Айнщайн и създаването на квантовата теория.
♦♦♦
1♦ В своята лекция “Религия и наука” (1937) Планк заявява:

“Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” (MAX PLANCK, “Religion und Naturwissenschaft”, Leipzig, Johann Ambrosius Barth Verlag, 1958, 27).

2♦ “Религията е израз на връзката между човека и Бога; религията се основава на почтителното преклонение пред една Свръхестествена Сила, която господства над човешкия живот и която държи в своята власт нашето щастие и нещастие. Вечният стремеж и най-висшата цел на религиозния човек е да бъде в постоянен контакт с тази Сила и да се опитва винаги да спечели нейната благосклонност. Защото само така човек може да се почувства неуязвим от предвидимите и непредвидимите опасности, които заплашват живота му. И само така човек може да постигне най-висшето щастие – вътрешно душевно спокойствие, което би могло да бъде гарантирано единствено чрез здравата му връзка с Бога и абсолютната му вяра в Божието всемогъщество и благоволение.” (PLANCK 1958, 9).

3♦ Планк завършва лекцията си “Религия и наука” с думите: “Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!” (PLANCK 1958, 30).
4♦ “Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7).
5♦ “Религията е валидна и значима не само за отделния човек, но и за цялото общество, за всички нации, всички раси и въобще за цялото човечество. Защото Бог властва еднакво над всички страни по земята; целият свят, с всичките си съкровища и ужаси, е подчинен на Бога и няма такава област – нито в царството на природата, нито в царството на духа – в която Той, бидейки вездесъщ, да не може да проникне във всеки миг.” (PLANCK 1958, 9; виж също Планк 1990).
6♦ За жалост, по време на II-та Световна война (февруари 1945) синът на Макс Планк – Ервин е екзекутиран от нацистите, заради участието си в неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. По този повод, на 14 март 1945 Макс Планк пише в писмо до своя приятел Антон Кипенберг:

“Ако някъде има утеха, тя е при Всевишния и аз смятам за Небесна благодат факта, че вярата ми във Всевишния е била дълбоко вкоренена в мен още от детството ми.

Дано Бог да те закриля и да ти дава сила за всичко, което все още може да ни сполети, преди тази лудост, в която сме принудени да живеем, да е достигнала своя край.” (ПЛАНК, цитиран в Heilbron 1986, 195-196).

7♦ “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).
8♦ В книгата си “Накъде върви науката?” (1932) Планк пише: “Не е възможно да съществува някакъв конфликт между религията и науката, защото те са взаимно допълващи се. Аз мисля, че всеки сериозен и мислещ човек разбира, че религиозният елемент в неговата природа трябва да бъде осъзнат и култивиран, за да могат всички способности на неговата душа да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина, не е случаен фактът, че най-великите мислители от всички епохи са дълбоко религиозни личности.” (PLANCK 1977, 168).
♦♦♦♦♦♦♦



следующая страница >>