reforef.ru 1 2 ... 20 21

Разговори с Бога за младите Нийл Доналд Уолш



РАЗГОВОРИ С БОГА ЗА МЛАДИТЕ

Нийл Доналд Уолш


Предговор

През годините понякога съм се удивлявала на това колко много емоции съм преживяла и колко много въпро­си съм си задавала, както и на пламенната страст, ко­ято е подклаждала тези емоции.

Разбирах, че въпросите, които са ме вълнували, са свързани с целия спектър на моя живот. Те се отнасят до всичко като се започне с това „Кой е Бог и къде оти­ва човек след смъртта?"... до въпросите „Защо съм тук?" и „Защо се чувствам толкова зле по отношение на тялото си?", както и „Защо съществува такъв срам, свързан със секса?" и „Защо има войни?"... както и мили­они други въпроси - твърде много, за да бъдат изброени.

Изпитвах вътрешна съпротива към отговорите, които ми се дават в училище и тези, към които се насоч­ва вниманието ми. Имаше отговори, които докосваха сърцето ми, а други, които ме караха да се чувствам ли­шена от избор, зависима от някаква авторитарна власт, упражнявана над мен и които искаха да ми внушат, че животът има една-единствена цел и всичко трябва да

бъде насочено към нея, ако искам да успея (казваше ми се и това какво означава „да успееш в живота").

Понякога ми се внушаваше нетолерантност и осъждане, пренебрежение към другите и чувство на съ­перничество. всякакви подобни внушения (а и множество други) бяха в противоречие с моите вътрешни усе­щания. Те ми изглеждаха объркващи, подвеждащи, непо­следователни и лицемерни. Но въпреки всичко, това бя­ха възгледите, залегнали в основата на мирогледа, в който бях възпитавана. внушаваше ми се, че съществува разделение между хората, че-едни са по-добри, а дру­ги по-лоши, че нищо не е достатъчно, така че трябва да се борим, за да се доберем до каквото можем, че аз съм лошата, ако моите желания се различават от онова, ко­ето се приема за правилно от моите учители, от моя­та социална среда и обществото като цяло.


Тези и много други внушения аз възприех не без съпротива, не без чувство на обърканост, но когато ги опитах, разбрах, че на моменти те всички се свеждат до едно и също. Някои съм изпробвала само за част от се­кундата и съм отхвърляла, други съм изпробвала години наред преди да ги отхвърля, а някои изпитвам и досега.

По онова време взех окончателното решение да не се връщам повече към религията, която бях изоставила още дванайсетгодишна заради нейните лицемерни вну­шения, нейната закостенялост и нетърпимост към чуждото мнение.

Най-трудното беше, че отхвърлянето й ме изпра­вяше пред необходимостта и предизвикателството да установя напълно нови отношения с Бога. При липсата на религия, аз се озовах в положение да не зная откъде да започна и, макар да вярвах в Бога, минаха години от момента, в който скъсах с религията до момента, кога­то отново се свързах с Бога, на когото бях намерила ед­но ново определение по начин, който ми изглеждаше ясен и правилен.

Един ден, връщайки се от пътуване, аз се уединих в

задния двор - мястото, където често сядах в моменти на дълбок размисъл. в мен се бе породил някакъв вътре­шен конфликт между чувството на дълбока, неописуе­ма благодарност, че ми бе дадено да преживея толкова много и чувството на неудовлетворение, объркване и разочарование от това, че тези мои преживявания ми носеха (наред с всичко друго) и много самота и отчуждение от света.

Бях постигнала всичко, на което ме бяха научили семейството и светът като цяло. Сега, когато се за­мислех, си давах сметка, че тези постижения бяха есте­ствен резултат на моите усилия. Но това бяха усилия, мотивирани от много и твърде различни неща.

Установих, че сред всичките ми мотиви, се откро­яваха два.

Първият и най-основен, бе моето желание да раз­бера и изразя себе си и света, в който живея и след то­ва да споделя тези лични откровения и любовта си към хората, защото имах чувството, че това би могло да накара и други хора да намерят потвърждение на своите преживявания, да им даде кураж и утеха, ако можеха да намерят себе си в онова, което споделям.


Струваше ми се, че ние хората бихме чувствали по-силна връзка помежду си, ако открием, че имаме сходни преживявания. И когато аз дам израз на своята любов, вдъхновявам и другите да обичат и дори само начинът, по който изразявам преживяванията си, би могъл да да­де възможност и на другите да се самоопределят в за­висимост от това дали им допада или не.

вторият мотивиращ импулс бе желанието ми да работя добре и свръх сили, без да ме е грижа за себе си, за да удовлетворя онова любопитство по отношение на успеха, който обществото настояваше, че трябва да постигна, за да имам някаква стойност като човек.

На онзи етап от своя живот бях стигнала гребена на вълната според оценките на обществото и все пак чувствах, че нещо ми липсва и бях решена да разбера

какво е mo. И така заминах за Индия с намерението да се отърся от натиска да работя със съсипваща ско­рост, отидох, за да размисля и да погледна от обектив­на перспектива собствения си живот.

Шегувах се с един приятел, че онова, заради което отидох в Индия, бих могла спокойно да постигна и в зад­ния двор на нашата къща, но по-лесно бе да се намирам някъде, където не чувах непрестанно „Кога излиза след­ващата ви плоча?" (Един сам по себе си напълно безоби­ден въпрос, но от него никак не се чувствах по-леко по онова време).

И най-важното, когато отидох в Индия, аз се върнах към самата себе си. Макар и това усещане за обръщане към себе си да не ми бе непознато, никога не го бях изпитвала на такива дълбоки нива. Открих един по-удивителен пейзаж, отколкото където и да било преди.

Това бе пътуване в буквалния и преносния смисъл и аз го предприех след първата доза успех и висок общест­вен статус, който бях постигнала, след като бях се изя­вила и преживяла всички последици от това.

Тласкана от желанието да изпитам онзи вътрешен мир, който все още ми беше непознат, аз почувствах не­обходимост да се освободя от всичко. желаех да се ос­вободя от всякакви материални придобивки и от всич­ки символи на обществен статус. Чувствах се готова да извърша всичко необходимо, за да скъсам с илюзиите и да постигна вътрешен мир. Дори бях готова да се от-кажа от желанието си да изразявам самата себе си чрез писане и музика, които ми носеха утеха и удовлетворе­ние още от времето на моята младост.


Искам да кажа, че бях готова на всичко, за да по­стигна вътрешен мир, но не знаех именно какво е това всичко.

През по-голямата част от времето нищо не правех и това не ми донесе радостта, която смятах, че е мое право (явно не се нуждаех да загубя всичко, за да намеря мир и просветление... Но именно волята да направя

всичко необходимо и откритото съзнание да се разби­вам в непознати за мен територии изигра решаваща ро­ля най-сетне за да ги намеря.)

Бях готова да се откажа от всякакви очаквания спрямо другите и от техните очаквания по отношение на мен самата. Исках да разбера кои са истинските ми приятели, преоцених всички приятелства. Спомням си, че казах на един приятел, че ми е чудно дали не ми е до­шло време да умирам, защото се чувствах по този на­чин (очевидно, че не е било и това ме радва). Наблюда­вах гласовете в главата си, които ми внушаваха какво­то и да било друго, освен любов (и досега продължавам да превъртам тези записи).

Исках да съм наясно по отношение на истинската си цел в живота, да се развивам, да изразявам, да опре­делям и обичам себе си и да зачитам и вдъхновявам същото у другите с всички сили. Преразгледах много от нещата, на които ме бяха учили, за да разбера дали са ми полезни в служба на тази цел. Твърде красиво и порази­телно време (щастлива съм, че чувствам това ниво на прераждане, когато се пробудя сутрин - не през цялото време, но много често).

животът ми не се промени външно толкова, кол­кото ми се искаше, но вътрешната промяна се отрази на отношението ми към много неща.

Имаше една книга, способна да промени човешкия живот, която взех със себе си при своето пътуване до Индия. Тя оказа върху мен огромно влияние и ми помог­на да достигна до най-дълбоките истини в себе си и та­зи книга беше „Разговори с Бога", първата книга от Нийл Доналд Уолш. Една приятелка ми я даде малко преди да тръгна. Мисля, че тя бе разбрала от какво се нуждая и бе решила, че тази книга ще ме вдъхнови и ще ми даде прозрението, което бях готова да получа. Кни­гата ми даде всичко това и много повече.


Откривайки тази книга аз веднага се почувствах не толкова самотна... Почувствах се по-добре разбрана, по-

вече приемана, не толкова луда. Много пъти по време на четенето се просълзявах, намирайки себе си в това, кое­то четях. Получавах утеха, вдъхновение и себе-утвърждаване. Имах чувството, че съм в единение с це­лия живот, че съм подкрепяна, получих признание. Бог в тази книга беше такъв, какъвто винаги съм си предста­вяла Бога, безусловно любящ, последователен и без очак­вания. Имах чувството, че съм се завърнала у дома.

Аз зная, че книгата бе дошла при мен в съвършено точен момент от живота. Зная също, че приятелство­то с подобна книга ме спаси от ненужното страдание и самотата на годините, предхождащи нейната поява. Толкова съм щастлива да зная, че тази книга е тук и се­га и ти можеш да я прочетеш в този миг от своя жи­вот. Много съм щастлива да зная, че сега има версия на това послание, достъпна за млади хора.

Може би ще се почувстваш докоснат от тази кни­га така, както бях и аз, а също и от всички книги „Раз­говори с Бога" и може би ще разбереш, че много хора от всички поколения са горди и радостни да узнаят, че ти си част изграждането на бъдещето.

Силно те прегръщам, за да ти влея кураж и отво­реност на съзнанието, каквито са необходими, за да прочетеш подобно книга и ти благодаря много за прино­са ти на тази земя, независимо каква форма може да приеме той, независимо дали може да бъде счетен за го­лям или твърде незначителен според собственото ти определение. Благодаря ти!

вярвам, че и светът ти е благодарен за това, че си такъв, какъвто си, тук и сега.

всичко най-хубаво! Изпращам ти много любов!

Аланис Морисет
1


Най-сетне отговори

Представи си, че би могъл да зададеш на Бога все­ки въпрос, който поискаш. въпроси като например: За­що не могат родителите ми да запазят любовта си или брака си или...

Как решаваш кой да стане Аланис Морисет или Майкъл Джордан и кой да води обикновен живот или...


Защо да не мога да правя секс, без никой да ме осъжда, защо от секса се прави такъв голям проблем?

Представи си, че можеш да получиш отговори на своите въпроси. Отговори като:

„Родителите ти не могат да запазят любовта си и брака си, защото това означава да променят коренно своите убеждения. Ти би могъл да се чувстваш добре и да живееш щастливо, дори ако родителите ти се разделят, но това също изисква да промениш своите убеждения.

Аз не решавам кой да стане Аланис Морисет и кой да води обикновен живот, решаваш го ти. Ти правиш този избор точно сега. Проблемът е, че не знаеш нито че го правиш, нито как.

Можеш да правиш секс, колкото искаш всеки ден от живота си и това да не се превръща в проблем, но

първо трябва да разбереш какво е секс - u че сексът мо-же би не е това, за което го мислиш."

Искаш ли да чуеш още?

Това сме на път да направим.

Тази книга съдържа подобни въпроси, задавани от млади хора по целия свят. Отговорите, които ще наме­риш тук, са насочени единствено към това да те нака­рат да размишляваш. Настоящата книга не си поставя за цел да ти даде окончателни отговори. Последното, от което се нуждаеш, е някой да ти дава окончателни отговори. Надеждата е тази книга да ти помогне да откриеш своите собствени отговори.

И когато ги постигнеш, безнадеждността, която изпитваш понякога, ще бъде преодоляна.

Тази книга е резултат на един разговор с Бога. Е, да, ти всъщност не знаеш дали Бог съществува, а още по-малко дали можеш да си говориш с Него. Нека това да не те безпокои точно сега. Ако не вярваш в Бога, разглеждай тази книга като белетристика. Това няма зна­чение. Достатъчно е да я прочетеш. Това е може би най-добрата книга, която си чел.

Аз самият съм убеден, че Бог съществува и вярвам, че Бог осъществява връзка с нас. Аз съм в диалог с Бо­га през цялото време. Как възникнаха тези разговори, ще стане ясно след няколко страници, но засега моля те, приеми възможността тази книга да е дошла в жи­вота ти, за да го промени, ако пожелаеш и да промени живота на света, който те заобикаля, ако този свят пожелае това. i


Дори не си и помисляй, че може да се е появила слу­чайно. Ти си извикал тази книга.

Ти си я призовал, защото живееш в един безумен свят и се стремиш да го промениш. Някъде в себе си, дълбоко в душата си знаеш какъв би могъл да бъде то­зи живот. Знаеш, че хората не са призвани постоянно да

се нараняват един друг. Знаеш, че никой няма право да се стреми да заграби всичко, да управлява всичко, дока­то другите имат толкова малко.

Знаеш, че това не е справедливо, знаеш, че истина­та има значение и че откритостта, прозрачността, справедливостта имат значение, а не скритите плано­ве, сделките под прикритие, задкулисните машинации и опитът да измамиш другия. Знаеш, че когато спечелиш нещо за сметка на друг, никой не печели.

Ти знаеш всичко това. И още много други неща.

Знаеш, че голяма част от онова, на което се учиш в училище, е безсмислено. Къде са часовете по това как да си предаваме енергия, как да живеем съвместно, как да приемаме своите различия и да зачитаме разност­ранните си интереси, часовете по секс без да се сраму­ваме, по това как да разбираме безусловната любов?

Къде са курсовете как да осигуряваме своето пре­питание, заниманията по отговорна икономика и колек­тивно съзнание? Къде са курсовете, които имат значе­ние? Не може ли писане, четене, аритметика да бъдат преподавани посредством курсове, които имат приложение в живота, а не въпреки тях?

Разбира се, че могат. И ти знаеш това, знаеш и още много други неща.

Знаеш, че политическите системи на тази планета са болни, те не са функционални. Ние не можем да изби­раме дори президент, така че всеки глас да има значе­ние, не можем да намерим начин електоралната систе­ма да бъде функционална, още по-малко, политическите процеси да функционират правилно.

Ти знаеш това и знаеш още много други неща.

Знаеш, че лицемерието преобладава в живота на твърде много хора, не на всички, но все пак на твърде много от тях. Те говорят едно, а вършат друго и мис­лят, че не го забелязваш, мислят, че не ги наблюдаваш, че не си достатъчно умен да разбереш, че онова, което виждаш, е чисто и просто лицемерие.


Знаеш moBa u още много други неща.

Знаеш какво се цени в обществото и какво не и че всичко е обърнато с главата надолу. Знаеш, че плащаме 30 милиона долара на някой, който играе в отбора на нюйоркските янки и 30 хилиди долара годишно на някой, който се грижи за болните или учи нашите деца, или слу-жи като свещеник на обезсърчените. А това е лудост.

Знаеш това и още много други неща.

Знаеш, че живееш в общество, което все още се опитва да използва енергията, която е създала пробле­ма, за да разреши този проблем. Общество, което из­ползва убийството, за да спре хората да се убиват, ко­ето използва насилие, за да сложи край на насилието, ко­ето използва несправедливост в името на справедли­востта, неравенство в името на равенството, нетоле-рантност в името на толерантността, войната в име­то на мира и безумието в търсене на един по-разумен утрешен ден.

Какво е погрешното в тази картина? - питаш ти и знаеш какво е погрешното. Не е нужно никой да ти го казва, искаш само някой да направи нещо по този повод. Искаш само някой да бъде в състояние да направи нещо, защото досега всичко изглежда твърде безнадеждно. А защо изглежда толкова безнадеждно? Защото всеки лъже по повод на него, никой не желае да каже нещата такива, каквито са.

Но това ще се промени. Още тук. Още сега. С та­зи книга.

Време за истината

Ти казваш истината. Това е хубавото при теб.

Не се опитваш да измамиш самия себе си и да пра­виш другите на глупаци. Ти просто си и това е. всичко. И ако на другите не им харесва - добре, тогава така стоят нещата и ти няма да вземеш да променяш себе си поради това, нали?

Добре. Значи сме готови. Защото хората, които говорят истината, обикновено са готови да чуят исти­ната. Това е добре, защото тук ще направим нещо наи­стина интересно, ще имаме разговори с Бога, но ако не си готов, това няма да стане.

Онова, което се отнася до разговора, ще се осъще­стви, защото ти не можеш да го предотвратиш. Ние всички водим разговори с Бога всяка минута и всеки ден. Онова, което би могло да не се получи, е да не успееш да го възприемеш. Би могъл да четеш без да разбираш. То е като много неща в живота, трябва да бъдеш готов. Сега голяма част от света затъва. Той затъва от по­ловин век. Петдесетгодишни идеи, начин на действие,


който е остарял с половин век, това е, което go голяма степен виждаш наоколо си. Те не са готови - имам пред-вид хората, които живеят и дишат с тези идеи. Хора­та, които се кълнат в тях, не са готови, не са готови за промяната, не са готови да получат онези отговори, които биха добели до промяната, поне голяма част, по­вечето от тях не са готови.

Но мисля, че ти си готов.

И така, нека да ти обясня какво става тук.

Написах книгата „Разговори с Бога", защото исках да разбера защо животът ми не върби, както трябва, защо той е една непрестанна битка, какви са онези принципи, които не мога да спазвам, че непрестанно претърпявам провал. Исках да разбера какъв е смисъ­лът на всичко.

в резултат на този зов за помощ се появи един ди­алог с Бога, който аз имах в съзнанието си и записах на хартия. Други хора откриха стойност в това и стана така, че той бе преведен на 27 езика.

Моите въпроси продължиха и последваха още книги, тогава някой ме попита: Защо не напишеш книга за тийнейджъри?" А аз отвърнах: „Защото няма да зная какво да попитам." А те ми отговориха: „Защо не им дадем възможност те да ти кажат!"

И тогава аз започнах да задавам въпроси на младите хора лично и по Интернет: Ако би могъл да за­дадеш на Бога въпрос, какъв щеше бъде той? Получих стотици отговори. Ето някои от тях:

Защо допускаш деца да търпят сексуално и физиче­ско насилие? Защо не всеки се ражда умен? Защо светът е изпълнен с омраза?

Каква е причината за пропастта между поколения­та? Защо не могат родителите ни просто да разгова­рят с нас? Защо сме подложени на толкова много на­тиск от родителите, в училище и от всички?

Моят живот от съдбата ли се направлява? Защо в училище ни учат на факти, а не на идеи? Аз ще се завърна ли при Теб и Ти ще бъдеш ли щастлив с мен?

Защо трябва да плащам билети наравно с възраст­ните, когато съм 13-годишен, а не мога да гледам забра­нени филми - това е глупаво! Защо имаме по три часа домашни работи, след като сме били по седем часа в училище?


Объркан съм и съм уплашен от моята нова сексуал­на ориентация, как да представя това на хората, които обичам?

Защо хората са създали толкова тъпи закони? Щом Ти си ни създал, тогава кой е създал Теб?

възможно ли е Богът на милостта да бъде такъв изолационист и толкова нетолерантен към възгледите на другите? възможно ли е Богът на безкрайното ми­лосърдие да заклеймява някого за нещо? Защо трябва да се заклеймява магията, която лекува? Защо трябва да се заклеймяват за цялата вечност грешки, извършени само в един миг?

Защо родителите ми забелязват само нещата, ко­ито върша неправилно? Защо възрастните искат да бъдат уважавани, но те самите не уважават? Защо хо­рата умират?

Защо не можем да живеем вечно? Какво представ­лява животът след смъртта?

Защо да мога да умра за страната си, когато съм 1в-годишен, а да не мога да изпия една хладна бира в го­рещ ден?

Струва ми се, че искам да успея във всичко, родите­лите ми отчаяно желаят това - но какво е „успехът"?

Не зная дали да общувам с децата, които са в центъра на вниманието или с онези, които са отхвърле­ни? Защо трябва да съществува такова разделение?

Защо родителите ми се държат така особено по отношение на секса? Божичко, та те наистина се държат много странно!



следующая страница >>