reforef.ru 1

Институт за пазарна икономика, www.ime.bg


Данъци и данъчна политика

Георги Ангелов
Множеството обсъждания и идеи за промяна на отделни данъци и на данъчната политика заедно с ежегодното формиране на значителен бюджетен излишък и наличието на доста голяма сива икономика са показател, че данъчната политика се нуждае от промяна. За да можем да разгледаме в дълбочина въпроса за данъчните реформи е необходимо да направим преглед на данъчната система в България.

Облагане на труда


Облагането на работещите и служителите с данъци и осигуровки се извършва по сравнително сложна система. Работодателят извършва разходи за възнаграждаване на работещия, това са т.нар. разходи за труд. От тях се заплащат осигуровки за сметка на работодателя, а остатъкът след това формира брутна заплата. От брутната заплата се заплащат осигуровки за сметка на работника, след което остава облагаемият доход. Той се облага с данък според данъчната таблица за съответната година. Това, което се получава накрая, е чистата работна заплата за получаване.

Самонаетите лица (например еднолични търговци) нямат работодател, или по-точно те самите са си работодател. Самонаетият внася осигуровките си, а доходът, който му остане след това, се облага с данък върху доходите по същата данъчна таблица както и наетите.

Общата тежест на осигуровките е около 42.7% от брутната заплата при наемния труд и тя се дели в съотношение 70:30 между работодателя и работника. Това е юридическото разпределение между работодател и работник – то като цяло не би могло да повлияе на икономическото разпределение, което зависи от еластичностите на търсенето и предлагането на труд. Задължителната осигурителна тежест за самонаетите е 35% от брутния доход и се поема изцяло от тях. Максималната брутна заплата, върху която се дължат осигуровки, е 1300 лева за 2005 година. Данъкът върху доходите има различни ставки според облагаемия доход – между 10% и 24% /виж таблица 1/.

Таблица 1: Данък върху доходите, 2005 година

Годишна данъчна основа

Данък

До 130 лв.

Необлагаеми

От 130 лв. до 150 лв.

10% за горницата над 130 лв.

От 150 лв. до 250 лв.

2 лв. + 20% за горницата над 150 лв.

От 250 лв. до 600 лв.

22 лв. + 22% за горницата над 250 лв.

Над 600 лв.

99 лв. + 24% за горницата над 600 лв.

Източник: Държавен вестник, Закон за облагане доходите на физическите лица

В България данъкът върху доходите е прогресивен, т.е. колкото по-висок доход има един човек, с толкова по-висока данъчна ставка бива облаган той. От друга страна, има таван за осигуровките – те се плащат само за първите 1300 лева месечен доход (през 2005 година), а доходът над 1300 лева не се облага с осигуровки. Следователно облагането с осигуровки е регресивно – за по-високите доходи е по-ниско. В крайна сметка общото облагане с данъци и осигуровки е прогресивно до една точка и регресивно след това. То е най-ниско за хората с много ниски и много високи доходи, докато най-високо бива облагана средната класа (виж графика 1).

Графика 1: Обща данъчно-осигурителна тежест, 2005 година


Източник: изчисления на автора
Облагане на печалбите

Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата, а ако се разпределят като дивидент се облагат и с данък върху дивидентите. През 2005 година данъкът върху печалбата е 15%, а данъкът върху дивидентите е 7%. Това е значителна промяна спрямо не толкова далечното минало – през 1997 година данъкът върху печалбата беше над 40 процента /виж графика 2/, а до 2004 година данъкът върху дивидентите беше 15%. Ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 20.95%, докато ефективното облагане на реинвестираната печалба е 15%.
Графика 2: Данък върху печалбата, 1997 - 2005



Източник: Държавен вестник
Облагане на потреблението

Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, който се налага върху всички продажби в страната с изключение на туризма за чужденци, при който ставката е 1/3 от общата. В допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки /горива, тютюневи изделия, спиртни напитки/.

Данъчно бреме


Има различни начини за измерване на данъчното бреме, които акцентират върху различни икономически ефекти от данъците. Общото данъчно бреме измерва отнемането на доход от икономиката. Пределното данъчно бреме показва ефектите върху стимулите за труд, риск, инвестиции и предприемачество. Средната данъчна ставка показва разпределение на отнемането на доход сред различни подоходни групи. Приходите в бюджета от различните видове данъци измерва разпределението между преки и косвени данъци.
Графика 3: Приходи в консолидирания държавен бюджет, 1998 - 2004

Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи /или разходи/ на правителството като дял от брутния вътрешен продукт. През последните 7 години след икономическата криза от 1996-1997 година общото данъчно бреме се запазва на нива от около 40% от БВП /виж графика 3/. Като дял от брутната добавена стойност държавният бюджет достига дял от 48%.


Средната данъчно тежест при облагането на труда се измерва като отношение между платените данъци и осигуровки и дохода на съответния служител. В България тя варира между 33% и 46% за различните доходи /виж графика 1 по-горе/. Пределната тежест измерва облагането на един лев допълнително изкаран доход. Пределната тежест в България е малко по-висока от средната за доходи до 1300 лева, след това спада до размера на максималната ставка на данъка върху доходите – 24%.

От гледна точка на разпределението преки-косвени данъци през 2005 година отношението между тях е 1:1. Приходите от преки данъци /данък върху доходите, данък върху печалбата и осигуровки/ са приблизително равни на приходите от косвени данъци /ДДС, акцизи, мита/.

Възможности за данъчна реформа


Данъчна реформа, особено такава, която предвижда нетно намаление на данъчното бреме, изисква наличие на съответните финансови възможности в държавния бюджет. В момента такива възможности съществуват:

  • Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите в бюджета

  • През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходите – 700 милиона лева през 2003 година, 1.5 милиарда лева през 2004 година, вероятно около 1.5 милиарда или повече през 2005 година

  • Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми

Ниски или високи данъци?

Високите данъци намаляват разполагаемите доходи на тези, които изкарват доход и увеличават възможностите на администрацията да взема решения за разпределението на тези средства. Това от една страна би могло теоретично да доведе до по-добри публични услуги. От друга страна, високото облагане поражда стимули за неефективност – както казва проф. Милтън Фридман най-неефективно се харчат държавните пари, тъй като това са чужди пари, които се използват за непознати хора.


В допълнение, високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев. Според някои изследвания мъртвото тегло на данъците достига или дори надминава 100% от събраните данъчни приходи /виж например Feldstein, M. (1996) "How Big Should Government Be?" National Bureau of Economic Research working paper 5868/. С други думи, всеки лев, събран като данъци, генерира още един лев допълнителен разход /пропусната полза/ за икономиката.

Данъчните ставки влияят еднозначно на сивата икономика – при равни други условия, колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Ставките по основните данъци и осигуровки се сред основните причини за наличието на висок дял на сивата икономика в България. Изследванията също показват, че фирмите, които са обложени с по-ниски данъчни ставки много по-рядко укриват доходи.

Високите данъци намаляват също така стимулите за спестяване, инвестиране, труд и предприемачество. Според изследване на Нобеловия лауреат Едуард Прескот разликата между сравнително малко работещите европейци и сравнително повече работещите американци се дължи изцяло на различията в данъчното облагане. По-ниските данъци в САЩ стимулират повече труд и по-високи доходи, докато по-високото облагане на труда в Европа води до стимули за повече почивка.

Данъчната конкуренция е друг аргумент за по-ниски данъци. В момента България има най-висока данъчна тежест сред всички нови страни членки на ЕС. В същото време, в момента в Европа има осем страни с по-нисък или равен данък върху печалбата от България като тенденцията навсякъде е към намаление. Без спадане на данъчната тежест конкуренцията за инвестиции с тези страни ще бъде много по-трудна.


На последно място, но не и по важност – ниските данъци водят до по-висок икономически растеж. Страните с ниски данъци при равни други условия успяват да поддържат по-бърз ръст на икономиката и да достигат висок стандарт на живот.

Преки или косвени данъци


Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.

Изследването на проф. Лукас е част от увеличаващата се тенденция икономистите да препоръчват намаление на прякото облагане на доходите и ориентиране към косвени данъци. Според някои икономисти при едни и същи данъчни приходи косвените данъци пречат по-малко на икономическото развитие заради липсата на част от негативните ефекти, налични при преките данъци.

Плосък или прогресивен данък върху доходите

Плоският данък облага всички данъкоплатци с една и съща пределна ставка, независимо от техния доход докато при прогресивния данък ставката нараства с нарастване на доходи. Плоският данък, осигурява повече стимули за допълнителни инвестиции, спестявания, труд, предприемачество. Прогресивният данък облага допълнителните усилия с все по-висока данъчна тежест и по този начин обезсърчава част от тях /в зависимост от “наклона” на ставката/. Съвсем резонно възниква и въпросът на проф. Енрико Колумбато по отношение на прогресивния данък “толкова ли е вреден трудът, че облагаме с по-висока ставка тези, които се трудят повече?”. Можем да добавим като екстремен случай и факта, че според някои икономисти, дори леви, най-добре е за икономиката не само данъчните ставки да не нарастват с нарастване на дохода, но точно обратното – те да намаляват.


Тук можем да споменем и това, че голяма част от хората учат повече и се образоват с цел да получават по-високи доходи в бъдеще. По-високите доходи, обаче, биват облагани при прогресивния данък с по-високи ставки. Следователно в резултат имаме и по-малко стимули за нарастване на образователното равнище на хората, което влияе негативно на икономическото развитие и потенциала на страната.

Не на последно място – прогресивното облагане създава времева несправедливост. Ако двама човека имат един и същ доход през живота си, но единият от тях получава една и съща заплата през целия си живот, а другият има по-ниска заплата в началото, която нараства, резултатът е, че вторият ще плати повече данъци през живота си. Т.е. интертемпорално не се спазва основен принцип в данъчното облагане – хора с един и същ доход да плащат един и същ данък.

Вместо заключение

Данъчна реформа в България е възможна с оглед на бюджетните излишъци, които ежегодно се реализират. Намаление на данъците трябва да има, за да се ускори ръстът на икономиката и благосъстоянието. По-добре е да се намаляват преките данъци, които имат по-голям ефект върху стимулите. При данъка върху доходите би трябвало да се върви към плоска ставка, каквато съществува при останалите данъци.